Моята история

Моята миграционна история е свързана със студентските ми години. До момента, в който трябваше да се преместя, никога не бях излизала извън родния ми град за повече от няколко дни - на почивка. Изведнъж се озовах в нов град. Беше весело, ново, забавно. Аз обичам да изучаваме нови места, но.... Мина седмица и аз започнах да осъзнавам, че не съм на екскурзия, аз трябва да живея там!!! Началото беше весело, но заедно с осъзнаването ми за новото място, дойде и натравяне от вода или храна. Изведнъж се оказах сама в таванската ми стаичка с прозорец към небето. Болна, в легло, без приятели и без телефон( беше отдавна), за да мога да потърся физическа или психическа подкрепа.

Бях 10 дни на легло. Отслабнах с 10 килограма. Никой не ме потърси- никой не знаеше къде да ме търси. Това са най- отчайващите 10 дни в живота ми. Много, много " обеци на ушите ми". Тази случка ме смаза. Преосмислих себе си, света, взаимоотношенията ми, дори смисъла на живота ми. Възстановиха се, раздадох контактите си на всички, създадох приятелства там, но всеки петък чаках влака за вкъщи със сълзи на очи и пак със сълзи го хващах наобратно. Пристигайки там се стягах- това, което учих ме изпълваше, но не можеше да изпълни липсите които се появяваха  с разписанието на влака.

Всеки следващ ден беше все по-трудно и по-трудно да се събираме сутрин и така в един момент просто рухнах- загуба на тегло, депресия, постоянен плач.... Реших- зарязвам всичко- не мога, аз се срутвам. Говорих с преподавателите ми, че трябва да приключа с образованието си, за да съхраня себе си. Те бяха безкрайно настоятелни да продължа, защото имах потенциал. За това ми предложиха вариант да уча задочно, за който аз в паниката си дори не се бях сетила. Толкова бях отчаяна, че не можех да мисля.

Продължих образованието си по предложения от тях начин, но пътувах само 4 пъти в годината за по две седмици. Така беше великолепно- бях там, но за малко - знаех, че ще се прибера. Получих много уроци, изживях много, научих много, получих много. Бях, не БяХ, Съм.