Баща ми

Баща ми е роден в Колумбия и се премести в Испания, когато беше едва на 18 години. Дойде тук, защото искаше да работи и да си осигури по-добро бъдеще. Между другото, той е шофьор на камион, така че от самото начало започна да работи много усърдно.

Преместването в друга страна не беше лесно за него. Когато пристигна в Испания, беше напълно сам. Нямаше нито семейство, нито приятели, които да му помогнат, затова трябваше да прави всичко сам. Трябваше да се приспособи към новата страна, да си намери работа, да работи усърдно и да си изгради нов живот от нулата. Мисля, че това сигурно е било много трудно, особено на такава ранна възраст.

Едно от най-трудните неща в миграцията за него винаги е било това, че е далеч от семейството си в Колумбия. Дори и днес той все още много им липсва. Пропуснал е много важни моменти, като рождени дни, семейни тържества и времето, прекарано с хората, които обича. Да бъде далеч от тях все още го натъжава.

Той все още обича страната си, но не може просто да се върне да живее там сега, защото е създал семейство тук, в Испания (съпругата му, брат ми и аз).

Неговата история ме научи, че миграцията не е само преместване в друга страна. Тя означава също да правиш жертви, да работиш много упорито и да живееш с тъгата от това, че си далеч от хората, които обичаш. В същото време тя показва, че е възможно да си изградиш нов живот и да създадеш нов дом, без да забравяш корените си или семейството, което си оставил зад себе си, и това ме кара да се гордея с всичко, което баща ми е постигнал.